Когато любовта изисква търпение

Докато подреждаше в хола Петя размишляваше. Спомняше си всички моменти, в които е можела да сподели с Мишо какво изпитва към него. Мразеше се за това, че все не ѝ достигаше смелост. И ето сега той беше с друга жена. Твърдеше, че този път връзката му е сериозна. Колко сериозна – само той си знаеше, защото не беше способен на особено сериозни отношения с жените. 

Когато се отърси от тези мисли, Петя седеше на дивана с парцала за прах в ръка. Стана и пак се захвана с чистене. Тази вечер очакваше гости – Мишо и новата му приятелка. Трябваше да се представи като добра домакиня, макар че въобще не се радваше за връзката на своя стар приятел. Но щом той казваше, че е щастлив с това момиче, Петя нямаше друг избор, освен да приеме спокойно фактите.

Мишо и Биляна се появиха усмихнати пред вратата на Петя. Тя също ги посрещна с усмивка на лице, въпреки че вътрешно ѝ се плачеше. Седнаха да вечерят. Говореха, пийваха вино, хапваха вкусните блюда, приготвени от домакинята. Биляна беше хубавка и въобще не изглеждаше глупава като повечето момичета, с които излизаше Мишо. Именно това той харесваше у нея. Тя работеше като медицинска сестра в една частна клиника и изглежда печелеше добре.

В разгара на вечерта мобилния на Биляна звънна. Викнаха я по спешност. Тя стана от масата. Извини се, каза, че до час ще се върне и напусна дома на Петя.

Домакинята и Мишо останаха насаме. Известно време мълчаха. Петя разцепи тишината:

-  Свястна изглежда.

-  Нали? Готина е, но...

-  Какво но?

-  Няма да излезе нищо!

-  Как така? – Петя попита учудено.

-  Тя много на сериозно взима всичко.

-  Нали ти сам твърдеше, че тя е по-специална за теб.

-  Да, не се отричам от думите си, но някои неща се промениха. Осъзнах някои работи.

-  Кои работи например?

Мишо хвана Петя за ръката. Тя малко се учуди от това му действие, но не каза нищо. Нямаше нищо против да усеща близостта на този мъж.

-  Нека ти го кажа по този начин – продължи разговора Мишо. – Може ли да те целуна?

-  Мен? – Петя се изчерви.

-  Да, теб! Много си сладка, когато се изчервяваш!

-  Нима си забелязал как се изчервявам? – момичето попита видимо смутено.

Без да отговаря на този въпрос Мишо докосна своите устни до тези на Петя. Последва една красива и романтична целувка. Тя винаги беше мечтала за този момент, но се беше примирила, че Мишо не проявява интерес към нея. Изглежда е грешала. По едно време се отдръпна.

-  Това да не е някаква шега! – Петя стана от стола, на който седеше. – Ти си с нея, по дяволите!

-  Тя е само моментно увлечение, а ти си моята истина.

-  И как изведнъж го разбра?

-  Ами просто от известно време си мисля за нас двамата. Толкова дълго бяхме приятели. За момент не съм помислил, че нещо може да се получи, докато не започна да идваш всяка нощ в сънищата ми. Дори когато правя секс с Биляна си мисля за теб. Нямам обяснение за това. А и ти се отдръпна от мен. Липсват ми откровените разговори помежду ни. Ти... винаги си ме обичала нали?

-  Защо мислиш така? – Петя искаше да го прегърне с цялата обич, която изпитва, но въпреки това се държеше резервирано.

-  Толкова пъти си ми помагала, винаги си била мила към мен, каквито и простотии да правя. Дори пиян си ме прибирала вкъщи, без да поискаш каквато и да е отплата за това, че винаги си до мен, готова си да изслушаш всичките ми проблеми. Сякаш досега съм бил сляп и не съм забелязал искрата в очите ти, всеки път щом ме погледнеш. И сега, осъзнал какво значиш за мен, искам да те имам. А ти искаш ли да бъдем заедно?

Без да му мисли много, Петя отговори с целувка. След минути се озоваха на леглото в спалнята. Най-после щеше да се случи нещо между тях. Започнаха да се събличат един друг. Телата им жадуваха едно за друго, душите им винаги са искали да се слеят. Но както казват “хубавите неща стават бавно”. Изведнъж ласките им бяха прекъснати от звънване на мобилен телефон. Беше Биляна, търсеше Мишо, за да му каже, че ще трябва да остане за по-дълго на работа. Това напълно устройваше него и Петя. Те прекараха своята първа нощ заедно.

Когато се събудиха, прегърнати, вече се беше съмнало. Мишо стана, облече се, дари една последна целувка на Петя и тръгна да си ходи. Сега той имаше много важна задача – да говори с Биляна.

На входната врата на Мишо стоеше едно хубаво момиче и плачеше.

-  С нея ли прекара нощта? – започна разстроена Биляна.

-  Били... аз...

-  Какво ти? Трябваше да заподозра, че не може да си само приятел с това момиче.

-  Не драматизирай толкова. Хайде да влезем!

-  Не искам да влизам никъде с теб! Разбра ли? Аз докато работя и се трепя, ти ходиш по “приятелки”! Няма да мърдам от тук, докато не обещаеш, че няма да се повтори! Чуваш ли ме...

-  Не мога да обещая това!

-  Нали щяхме да се женим… – продължи Биляна.

-  Ти искаш да се жениш, аз не! – отряза я Мишо. – Ти с твоята мания за обвързване. За малко и аз да повярвам, че ми е време за тази крачка. Опитваше се да ме манипулираш.

-  Но защо трябваше да ми изневериш с Петя?

-  Не я споменавай!

-  Е как! Нали тя е причината да водим този разговор.

-  Причината е, че аз осъзнах какво значи тя за мен.

-  С какво е тя повече от мен? Кажи ми! Трябва да знам.

-  Ами тя никога не ме е пришпорвала за нищо. Премълчала е какво изпитва към мен. Не е капризна и не мрънка за щяло и нещяло като теб. Ти си егоистка. Да, реви, реви...

-  Не искам това да е края. Обичам те!

-  Ти обичаш само себе си. Решила си, че трябва да се омъжваш и би се омъжила за който и да е, стига да се водиш за нечия съпруга. Нямам думи колко тъпо е това. Мислех, че много сме си допаднали, но май само в леглото сме си допаднали. Докато с Петя ще е друго, защото тя е добър приятел, освен всичко останало.

-  Браво! – Биляна изтри и последната сълза от лицето си. – Върви си при нея, стига си ме унижавал. Ще искаш да те приема обратно, но няма да стане.

И тя тръгна надолу по улицата, на която живееше Мишо. А първата работа на момчето беше да звънне Петя и да ѝ каже, че вече тя е единствената за него. Той си беше такъв – бързо разваляше връзките, който не го устройваха. Но този път беше различно, защото следващата му връзка се оказа последната в живота му. Казват, че всеки човек си има своя половинка на земята. След много лутане, Мишо и Петя бяха открили своите.

Ваша искрена,

МАРИЯ НИКОЛОВА