Сватбена поезия

Нашата булка красива и мила

На кълбо от страх се е свила.

Тръшка се и пръсти извива,

Младоженецът дошъл да я взима.

Шумотевица и глъчка голяма

Пред нейния вход настана.

Оркестърът яко музика дъни,

А сватбарите приготвят мъни-мъни.

Качват се бързо нагори,

По стъпала и асансьори.

Всеки момент ще влезе през вратата

На нейния любим родата.

Страшни са те кат хали,

Сякаш демони ги обладали.

Вратата искат да счупят,

Че булката красива да купят.

Приятелките нейни смели

Затискат вратата като полудели.

Скъпата си приятелка за булка не дават,

Но пред любовта не могат да застанат!

Младоженецът с рамо вратата отваря

И към своята любима смело се отправя.

Булката в този миг осъзнава,

Че в сватбата страшно няма,

Щом са с любимия си двама!