Бившето гадже

     

Бившето гадже

В една обикновена съботна вечер с няколко приятели решихме да отидем на дискотека. Сложих своите най-секси дрешки, гримирах се и излязох от вкъщи. Заедно със Соня – моя добра приятелка – се запътихме към най-хитовото нощно заведение в града, където ни очакваха останалите ни приятели.

Влязохме в дискотеката, огледахме се за останалите и забелязахме, че ни махат от едно сепаре близо до дансинга. Отидохме при другите, оставихме си якетата, поръчахме си по една маргарита и започнахме леко да се поклащаме в ритъм с музиката. Случайно забелязах, че до нас бяха приятелите на една моя позната. Тя не присъстваше, но сред компанията забелязах едно симпатично момче, на име Томи, по което си падах от известно време. Тази вечер си поставих за цел да го заговоря. Предоставяше ми се отлична възможност, защото не знаех кога пак ще го срещна.

Не знаех дали той споделяше симпатиите ми, но веднага щом се запътих обратно към мястото си, за да поседна, той ме доближи и попита как съм. Направо ми идеше да се разтопя от усмивката и погледа му, но отговорих сдържано, че съм супер и отминах. Обичах да се правя на леко недостъпна, защото това будеше още повече мъжкия интерес. 

С моите приятели хич не обичахме да седим на едно място и всички танцувахме. По едно време усетих как нечия ръка ме хваща за кръста. Когато се обърнах, срещнах погледа на Томи. На външен вид той беше всичко, което желаех и търсех, а сега искаше да танцува с мен. Какво по чудесно от това! Сложих ръцете си на раменете му и се понесохме в ритъма на някаква балада. Докато се усетя, бяхме изтанцували вече няколко песни. Оказа се, че той има невероятно чувство за ритъм и енергия на дансинга. Не можех да повярвам, че такъв сладур танцува с мен! Може би и той ме смята за сладка.

-  Слушай, искаш ли да дойдеш с мен до нон стопа да си купя нещо сладко? – предложи той.

Кимнах с глава, а той ме хвана за ръка и тръгна  напред из тълпата. Докато излизахме минахме покрай едно момиче от компанията на Томи. Тя му се усмихна, а мен ме погледна доста враждебно. Останах със странно впечетление от погледа, който това момиче ми отправи. Това не можеше да води до нищо добро. Но бързо забравих тези мисли.

Излязохме навън. Отидохме до нон стопа, от където той си купи вафла и не пропусна да ме почерпи.

-  Ох, не ми се влиза пак вътре – оплаках се аз. – Заболя ме главата от този шум!

-  Добре. Виж к’во е яко времето, а! – отвърна той. – Само за среднощни разходки. Хайде да седнем на една пейка да погледаме звездите.

-  Добре, нека седнем! – казах аз и се запътих към най-близката пейка. Седнах и добавих – Много обичам среднощните разходки...

-  И аз, бейби! – за секунда Томи за умалча, след което каза: – Както се казва... ммм… подушвам, че сме от една порода...

-  В смисъл? – направих се, че не разбирам.

-  Сладурана! Ти за к’во си мислиш? От една порода сме, щото и двамата обичаме среднощните разходки!

-  Е, да де! И аз тъй си мислех!

-  Хахах! Тъй ще кажеш... – каза той, след което леко разроши косата ми и ме прегърна през врата. – Кажи ми нещо друго!

-  Какво например? Ти май повече обичаш да говориш от мен.

-  Ами, едва ли! Просто ти си по-срамежлива!

-  Ооо, така ли мислиш! Не си познал! – отговорих аз леко дръпнато.

-  Така те искам! По-смело! Тогава докажи ми, че не си срамежлива.

-  Край, изпроси си го! Да знаеш да не ме предизвикваш друг път! – сръчках го в ребрата с пръст.

-  Ооо, ама к‘во ще ме биеш ли?!

-  Не, по-страшно... – в този миг се обърнах към него, погледите ни се засякоха и след секунда се целунахме, но аз бързо се отдръпнах оставяйки го със затворени очи и отворена уста. – Айде, доказах ти! Да влизаме вътре!

Томи стана от пейката усмихнат. Тръгнахме да влизаме. Като отивахме към входа, той ме допря леко към една стена и започна да ме целува, като този път той първи се отдръпна и тръгна към входа на заведението.

Вътре естествено течеше щур купон. След като отпих малко от питието си и си поговорих с приятелите, продължих да танцувам с Томи. Не се целунахме отново до края на нощта.

На другия ден се събудих с усмивка, въпреки главоболието, което ме мъчеше. Беше вече два часа следобяд. Изведнъж усмивката ми изчезна, защото се сетих, че съм забравила да направя нещо много важно предишната вечер – не бяхме си разменили номерата с Томи. Тъкмо се ядосвах как може да съм толкова глупава и се сетих, че може да искам телефона му от моята приятелка Пепа. Именно тя ме беше запознала с Томи много преди да го срещна в дискотеката. Но... и да имах номера, не обичах да звъня на момчета и да досаждам, беше под достойнството ми. Реших, че ако той иска да ми звънне и да излезем, все ще намери начин.

Взех си душ, седнах да уча, защото на другия ден бях на училище. Залисана в уроците забравих за Томи. Минаха няколко дни. Една вечер телефонът ми звънна. Погледнах дисплея. Непознат номер. Вдигнах.

-  Ало? – започнах аз.

-  Здравей, Томи съм.

-  Кой Томи? – аз знаех отлично кой е, но бях длъжна да попитам.

-  Еее, бейби, знаеш кой съм.

-  Ооо, да, май се сетих. Откъде ми имаш номера?

-  Имам си агенти! Кажи ти как си.

-  Ами, аз съм добре. А ти?

-  Ох, ще говоря по същество – отговори той твърдо, – трябва да излезем на кафе!

-  Трябва? Не е ли ако искам.

-  Е, по принцип да, ама аз си знам, че искаш.

-  Хаха! Не бъди толкова сигурен, Томи.

-  Нямам време за много приказки. Утре в пет часа да си на входа на парка. Ако те няма, ще разбера посланието... – преди да отговоря каквото и да било, той затвори телефона.

„Брей, че образ бил тоя Томи” – помислих си аз. – „Ще ми казва какво искам и какво не!” Започнах да се колебая дали да изляза с него. Въпреки че се държа малко грубо по телефона, толкова силно ме привличаше и исках да го видя, че нищо друго нямаше значение в момента.

Пристигнах на входа на парка. Той беше там. Решихме да отидем на кафе. Всичко мина добре. Приказвахме си, смеехме се, беше ни приятно заедно и по всичко личеше, че ще продължат срещите ни. Той беше взел телефона ми от Пепа, същото което мислех и аз да направя. По някой неща си приличахме. Едно от нещата, по които се различавахме обаче беше, че аз не говоря толкова колкото него, но почти винаги си мислех същото, което той казваше с думи. На края на срещата ни се целунахме и се разбрахме кога пак да излезем. Решихме да се видим след два дни.

С Томи излизахме вече няколко пъти, когато един ден в кварталния магазин едва не се сблъсках с онова същото момиче, което в дискотеката ме беше изгледало злобно. Сега тя пак ме гледаше така и докато чакахме на касата една до друга, ме заговори:

-  Казваш се Мария, нали?

-  Да, защо? От къде знаеш?

-  Нямаш си и на представа колко неща знам за теб! – отговори тя със злоба в гласа си.

Дойде моя ред на касата, платих и излязох от магазина. Нямах никакво желание да разговарям с това момиче, но тя ме настигна.

-  Много ли ти е хубаво с него, а?

-  За кого говориш? – попитах аз с недоумение.

-  Томи, кой друг!

-  Томи? Какво общо има той? И коя по дяволите си ти?

-  Ще разбереш коя съм много скоро! Внимавай, много добре какви ги вършиш! – каза мацката язвително и замина.

-  Това как да го приемам! – извиках аз след нея.

-  Както си искаш, малката! – отвърна тя.

Останах като попарена. Какво иска тази от мен? Коя е тя, за да ми говори така? Та аз какво съм ѝ направила? Измъчваха ме какви ли не въпроси, но в този момент нищо не можех да направя и скоро забравих за случката.

Времето минаваше. Изминаха два месеца откакто се събрахме с Томи. Вече всичките ми приятели знаеха, че сме заедно. Не разбирах, обаче, защо не ме запознава със свои приятели. Но това нямаше чак такова голямо значение – нали бяхме заедно.

Веднъж се скарахме доста сериозно. Едно бивше гадже ми се обади да се видим, тъй като имал проблеми и изпитвал нужда да сподели с някой. Съгласих се. Томи ревнуваше страшно много, но аз въпреки неговото несъгласие излязох. Отношенията ни се охладиха и не се виждахме около седмица. Той не ми вярваше, а от това ме болеше. Един ден на излизане от вкъщи отново ме пресрещна онази мацка. Тя очевидно знаеше и къде живея. Но не беше сама – с нея бяха две момчета.

-  Казах ти много да внимаваш, малката! – тя пристъпи към мен и ме докосна по брадичката.

-  Какво съм ти направила? – попитах аз леко уплашена.

-  Какво ли? И питаш... – Тя погледна момчетата и те й се усмихнаха. След това тя почна да обикаля около мен нервно. Нещо страшно предстоеше да се случи, но нямах сили да реагирам. Бях смаяна от ставащото. – Томи да не ти е играчка! Нямаш право да си играеш с него. По всичко личи, че не си за него. Не си толкова умна като мен. Аз никога не бих го изпуснала, било и то за някой по-готин...

-  Какво знаеш ти! – отговорих агресивно.

-  Еж, тя си показва зъбките. Хайде, знаем, че ти е красива усмивката, естествено не колкото моята, но все пак... Момчета! – тя кимна на приятелчетата си и в този миг те застанаха зад мен ме хванаха за ръцете.

-  Ще ме биеш ли, а! Давай, какво чакаш, нещастнице!

-  Брей, тя била смела... Как само се забавлявам...

-  Не знам що за приятелка си на Томи...

-  Приятелка ли чух! Аз съм му повече от приятелка! Аз съм негова любовница! Няма само ти да му изневеряваш!

-  Не съм му изневерявала! – отговорих аз през зъби.

-  И отричаш... нима той ме е излъгал?! Никога не би го направил. Разбираш ли, аз съм негова лю-бов-ни-ца!!! – тя натърти на последната дума.

Това вече преля чашата! Изскубнах се от тези, които ме държаха, и ударих шамар на гаднярката срещу мен. Тя също ми отвърна с плесница и ме блъсна отново в ръцете на двете момчета.

-  Пичове, знаете за какво дойдохме! Действайте!

Двамата започнаха да ме целуват – единия по врата, другия по устните. Аз се опитвах да се съпротивлявам, но беше трудно. Единият прокара ръката си под полата ми. Щяха да ме изнасилят мръсниците. Изведнъж се чу глас:

-  Хей, какво става тук! – веднага познах този глас. Това беше Томи. Изведнъж двете момчета спряха да се гаврят с мен. – Силвия, Пешо, Марти, к‘во правите тука! Оставете я на мира!

Моето спасение дойде. Изтичах при Томи и го прегърнах. Вече се чувствах сигурна в силните му ръце.

-  Няма смисъл да обяснявате, идиоти!

-  Томчо, ама аз... мога да ти обясня... Чакай, чуй! – проговори Силвия.

-  Какво да те слушам! Писна ми от тебе, писна ми да се разправям с твоята ревност! Не разбра ли – само приятели сме! ПРИЯТЕЛИ – Томи каза тази дума внимателно, сякаш говореше на малко дете.

-  Какво намираш в нея! – отчаяно, почти през сълзи, говореше онази. – Виж ме мен, много повече те заслужавам...

Томи се направи, че не чу тези думи.

-  А вие – обърна се към двамата си приятели – как може да се водите по акъла на Сиса! Закачайте се с нея, оставете моето момиче, вижте какво сте я направили! Щом се подигравате с нея, значи се подигравате с мен. Ни‘кви приятели не сте! Парцали! Махайте се!

-  Пич, умрели сме за твоето приятелство! – отвърна Пешо и допълни: – Много ти здраве! Ама мацката ти си я бива! Айде, Сисе, остави го този, виж аз колко съм по-готин! – прегърна Силвия през кръстта и двамата си тръгнаха. Мартин остана.

-  Брат, съжалявам! Подведох се по тях! Знаеш, че съм с теб! Марийче, извинявай и ти. Няма да се повтори.

-  Марти, знам, че си пич, прощавам ти. Върви, че онези двамата тръгнаха!

-  Ще си вървя, ама не с тях... Не са стока…

Аз и Томи се качихме у нас. Седнах на дивана и започнах да плача. А Томи седна до мен и ме прегърна.

-  Щяха да ме изнасилят, в собствения ми вхооод! – сълзи се стичаха по лицето ми и цялата треперех.

-  Спокойно, мила, вече мина. Свърши се. Никога не съм мислел, че Сиса ще стигне до там, но... бях толкова разстроен, че излизаш с онзи Стефан, бившето ти гадже. Споделих на Сиса и тя е решила да ти отмъщава. Боже, ама тази тази е луда!

-  Луда, луда ми... Аз... не ти казах, но тя преди два месеца ме срещна в магазина и ми каза доста странни неща...

-  Но, бейби...защо не ми каза! Трябваше да ми кажеш. Силвия е обсебена от мен. Преди две години ходех с нея, разделихме се при условие да си запазим приятелството. Но от тогава всеки път като си хвана гадже, Сиса прави проблем. Аз ѝ простих, но сгреших. Не трябваше да я приемам отново като приятелка. Тя не може да приеме, че всичко между нас е свършено. Повече няма да й проговоря!

-  Ти всъщност – вече се бях поуспокоила – за какво дойде?

-  Ха, ами за да ти се извиня, че се държах като ревниво копеле... Трябваше ми седмица да преосмисля нещата. Нека всичко бъде както преди! Нужна си ми и аз съм ти нужен. Приеми моите искрени извинения!

-  Разбира се, че ги приемам! – отговорът ми беше последван от целувка.

Отново бяхме щастливи заедно. Дано повече не виждам онези тримата от преди малко. Всъщност вече разбрах защо Томи не ме е запознал с приятелите си. Оказа се, че те са доста лицемерни. Радваше ме факта, че Томи се беше отделил от своята компания. В такава среда, човек не вирее добре! От мен да знаете – пазете се от бивши гаджета.

Ваша искрена,

МАРИЯ НИКОЛОВА