Да спасим любовта

Да спасим любовта

Един ден, четейки за поредния изпит, реших малко да почина. Направих си кафе, излязох на терасата да го изпия и да се наслаждавам на гледката. Предпочитах да се излягам върху шезлонга и да наблюдавам кравичките или конете, които безгрижно пасят свежа тревичка отсреща в полето.

Трябва да отбележа, че живея в квартал, който е близко до вилната зона. Беше нужно само да пресечеш улицата, по която минават тролеите и се озоваваш сред къщи и ниви. Повечето хора от квартала често се възмущаваха, че живеем в едно своеобразно село, но когато приятелите ми  идваха вкъщи на гости, много се радваха на тази спокойна гледка. Аз лично нямах нищо против да живея тук. Вместо да се възмущавам, умирах от смях при вида на едно магаре, което пуснато си обикаляше из кварталните полянки и пасеше. Дори веднъж беше на спирката – все едно чакаше тролей.

Този път, вместо да гледам безгрижните животни из полето, реших да погледам как играеха децата пред отсрещния блок. Беше малко хладно и децата се бяха прибрали. Но пък за сметка на това много по-интересна картинка се разиграваше пред мен. Момиче и момче се целуваха доста страстно в един вход. Не бих казала, че съм воайор, но задържах погледа си върху двойката, защото самата аз се впуснах в спомени по изминала любов, по неизречени думи и неизразени чувства.

Следва продължение....