Самотна полянка

   

Самотна полянка

      -     Къде ме водиш? – попита Джесика смутено.

      -       Скоро ще разбереш! – отговори Стив.

      -       Знаеш, че ти имам доверие, ама ако скоро не разбера къде се намираме ще взема да откача.

    -  Спокойно, и да откачиш нали съм тук да те успокоявам, немирница!

       -     Не съм немирница!

    -   Знам, глупачето ми! Ето пристигнахме! Всеки момент ще разбереш къде сме!

        Джесика и Стив вървяха по една скалиста пътечка в планината. Ако момичето виждаше къде ходи щеше да си умре от страх, затова Стив реши да завърже очите й, водейки я до изненадата, която беше приготвил специално за нея, момичето, което обичаше. Двамата най-после стигнаха до крайната цел – една симпатична полянка, такава, на която може да се направи страхотен пикник. Стив бавно развърза очите на Джесика, сякаш за да подсили още повече нейния интерес към неизвестно. Тя се изненада от мястото, на което се намираше. Зарадва се, защото много обичаше да е сред природата. Стив знаеше това много добре и се възползва от този факт, за да може да се осамоти с нея. Тук, на тази полянка, забутана сред високи скали, никой нямаше да ги безпокой, както обикновенно ставаше, когато искаха да са само двамата. Само природата щеше да е свител на тяхната любов.

След като се поокопити, Джесика прегърна силно своя любим и го целуна.

-          Това място е страхотно, Стиви!

-          Нали? Специално за теб го избрах.

-          Благодаря ти! Много мило от твоя страна! Но как откри това местенце, имам чувството, че тук рядко е стъпвал човешки крак!

-          Когато бях малък, имахме семейна вила наблизко. Един следобед, докато нашите си почиваха, аз се разхождах. Много обичах да се катеря и така стигнах от тук. И по-нататък все тук идвах когато нещо ми тежеше. Тогава реших, че ще покажа това място единствено на някой много специален за мен човек. Заповядай, седни!

Стив посочи на Джес един розов чершаф, посипан с розови листенца, разположен върху пресната и свежа трева. Момичето нямаше думи, с които да опише своето вълнение от всичко, което се случваше. Идеше й само да обсипе мъжа, който я прави щастлива с многобройни целувки. Стив извади от чантата, която носеше със себе си, една бутилка бяло вино и две чаши. Наля от напитката и даде едната чаша на Джесика.

-          Нека пием за нас двамата! – започна Стив

-          ...за това, че се открихме! – допълни момичето.

Стив беше изненадал много приятно Джесика и затова тя трябваше да му се отблагодари. След като отпиха от виното и поприказваха, се отдадоха на своята любов. Направиха го сред природата, на самотна полянка. И двамата бяха мечтали за това. И мечтата им се изпълни – нямаше нищо по-вълнуващо от секса под открито небе, под звуците на птичите песни... Беше красиво.

Малко по-късно двамата лежаха на тревата прегърнати. Усещаха приятна умора. Изведнъж Стив скокна и извади от раницата си една малка кутия с ягодки. Започна да я храни. Джес си помисли, че липсва сметаната с ягодите, но не сподели с Стив. Всичко беше толкова хубаво, че това ѝ се стори подробност. Момчето подаде кутията на Джесика, за да може тя самата да вземе последната ягода. И за учудване на момичето, тя намери там нещо много красиво, което я накара да онемее. Откога чакаше да дойде този момент, когато Стив ще демонстрира безкрайната си обич към нея?!

-          Дай да ти го сложа! – прекъсна момента на мълчание Стив.

Джесика подаде ръката си. Точно ѝ пасна, на безимения пръст. Синият камък беше същия цвят като очите на Стив. Така тя винаги щеше да си мисли за него, когато погледне ръката си.

-          Ти... сигурно ще ми откажеш..., – Стив намигна закачливо – но аз да те питам. Ще се омъжиш ли за мен?

-          Ооо, Стиви, колко мило и красиво е всичко!!! Да, готова съм да стана твоя съпруга!

Влюбените запечатаха този миг с целувка. И... се ожениха. Церемонията беше отново на тази полянка. Двамата разказваха често на своите внуци как и къде са решили да се свържат за винаги...