Литературата - едно специално усещане

Досегът до книгата, и литературата като цяло, е едно специално усещане...

Прокарваш ръка през корицата на книгата, поглеждаш заглавието. Умът ти започва да прави различни асоциации. Събужда се любопитството ти относно историята, за която разказва авторът. Отгръщаш страниците една по една, набързо забелязваш няколко фрази, които ти нашепват, че това произведение може да се откаже интересно. Зачиташ и като че ли някаква магия те обгръща. Попадаш в един непознат и необичаен свят. Искаш да потънеш в него все повече и повече...

И след като си прочел един определен брой книги и усетиш, че ти също имаш интересни идеи, които би искал да споделиш..., идва моментът, в който решаваш и ти да използваш силата на думите, за да разкажеш своите (или чуждите) истории, да предадеш своето послание...

Така неусетно развих и аз своя талант да пиша. Осъзнах способността си да разказвам истории, когато бях на около 16 години. Умът ми раждаше интересни ситуации, в които самата аз никога не съм попадала. Поставях се на мястото на своите герои, мислейки как бих постъпила аз. Въображението ми не спираше да работи. Пишех не само разкази, а и стихове. Приятели ме търсеха да съчинявам кратки стихчета с пожелания за рождени дни. Чудех се толкова ли им е трудно да измислят 4 редчета с рима, за да честитят празника на някого, след като на мен толкова лесно и естествено ми се получаваше...

И така... Добре дошли във вълшебния свят на Мария Николова!