Неосъзнати чувства

-  Някога не си ли помислял, че между нас може да се получи нещо? – каза Надя облегната на парапета на терасата, огряна от меката светлина на луната.

-  Ами то вече се е получило – отвърна Тони – едно чудесно приятелство. Какво повече ни трябва?

И двамата замълчаха за момент. Тя наведе свенливо глава, а той я наблюдаваше. Изглеждаше толкова невинна и красива. Той не бе забелязал това до сега. Започна да осъзнава какво красиво същество е имал до себе си. Почувства се странно. Познаваше я от доста време и много бяха близки, но досега не я възприемаше като нещо по-различно от добрите приятели момчета, които имаше. Потрепера при мисълта за въпроса, който тя му зададе преди малко. Нима тя има нещо конкретно в предвид? Нима тя изпитва нещо? Той трябваше на всяка цена да изкопчи отговорите на тези въпроси от нея?

-  Ха, това мълчание е толкова странно! – проговори той.

-  Да, наистина.

-  За какво си мислиш? Хайде, кажи ми! Нали знаеш, че всичко си споделяме.

-  Ами не си мисля нищо. Всъщност си мисля, че нещо стана кофти.

-  А, защо?

-  Ами – каза тя плахо, – очаквах друг отговор на въпроса ми. Не знам от къде да започна. Не мислиш ли, че нашето приятелство е странно? Не знам, поне аз досега не съм поддържала такова приятелство с момче. Ти си едно изключение. И знаеш, че прекарвам голямо време в търсенето на голямата любов, но това е без успех и стигнах до едно прозрение...

-  Шт! – тоя я прекъсна като сложи пръст на устните ѝ. – Не говори!

  За кратко се гледаха право в очите. След това той вплете пръстите си в косата ѝ и я целуна нежно, въпреки изненада, която четеше в погледа ѝ. Това бе най-вълнуващата целувка и за двамата. Нима е възможно това да е голямата любов, която тя търси или пък сладураната, за която той мечтае? Но как биха могли толкова време да живеят в заблуда? Това бяха въпроси, които нямаха никакво значение вече. Защото истината беше на лице – те се обичаха. Основата на тяхната връзка – приятелството – се беше изградила незабелязано за двамата. А ето, че в този прекрасен миг и любовта се показа в своето лице. Двамата погледнаха мечтателно към луната, която сякаш им се усмихваше и се радваше, че най-после са осъзнали истината един за друг, истината за това, което ги свързва.

Този невероятен миг бе прекъснат от плач. Зори, най-добрата приятелка на Надя, неволно бе станала свидетел на тази сцена между двамата и разстроено побягна към другата стая. Зори отдавна харесваше Тони, но не смееше да му каже. Надя се бе опитвала на няколко пъти да ги събере, но това бе неуспешно. Може би тайно Надя искаше да запази момчето за себе си, но не го бе осъзнавала до сега.

В леглото на детската стая седеше Зори, обляна в сълзи. Надя влезе в стаята, коленичи пред нея.

-  През цялото време си го искала за себе си, а? – започна да говори през сълзи Зорница. – Голяма приятелка си, няма що! Ако знаех, че изпитваш чувства към него никога нямаше да се влюбя! Мразя те....

-  Но, аз.... – Надя се опита да се защити.

-  Никакво “но”! Ти си един боклук, не искам да те виждам! Пък и той – как може да ти се дава. Кажи с какво го подмами, а!

-  Аз съм не по-малко изненадана от това, което стана. Но няма смисъл да ти обяснявам. Толкова си разстроена! Не се ядосвай, мила...

-  Хм, ти си лицемерка! Остави ме сама, не можеш да ми помогнеш.

Надя излезе от стаята пребледняла. Тони я пресрещна:

-  Но...какво е станало?

-  Не ти трябва да знаеш! – отвърна Надя.

-  Напротив! – Тони хвана ръцете ѝ. – Мила, аз трябва да разбера! Този целият цирк е заради мен нали!

-  Страшно обърках нещата! Но, кажи, това, което стана преди малко не е лъжа нали?

-  Не, не е! Но... трябва време да го обмислим! Знай едно, аз ще продължа да съм до теб, независимо какви точно са отношенията ни! Много те... обичам! – каза Тони, все едно сам се убеждаваше в думите си.

-  Надя, аз тръгвам! – включи се Зори, която вече се държеше все едно нищо не е станало. – Ти ако искаш остани, знам пътя!

-  Идвам с теб, какви ги говориш! Двете дойдохме и двете ще си ходим!

Зори тръгна напред, а Надя се сбогува с Тони, който я целуна нежно.

Когато Надя легна в леглото си беше три часа през нощта. Чувстваше се доста изморена, беше и трудно да заспи, мислейки за това, което се случи. Не можеше да повярва, че под лунна светлина целуна своя най-добър приятел. Страхуваше се да заспи, защото на сутринта всичко щеше да е друго. Надя взе телефона си, за да види колко е часа, но не гледаше дисплея на телефона, защото пред себе си виждаше единствено образа на Тони. Изведнъж телефона издаде звук, който стресна замислената Надя. Получи съобщение от него... Тони. Сърцето ѝ претръпна....

“Мила Надя, винаги съм имал странно и съкровено чувство към теб. Дълго се чудих какво точно е то, но чак сега осъзнах истината. Прозрях, гледайки в твоите очи колко те обичам и как без теб не мога. Чрез приятелството ти ме допусна в своята душа, а днес получих най-красивата целувка на света.”

Надя прочете съобщението няколко пъти и просто не можеше да повярва как тази вълшебна нощ промени света ѝ. Нямаше търпение на другия ден да види Тони, да го прегърне силно и да пророни сълза от щастие на рамото му. Тя отново се върна към мисълта как не е осъзнала по-рано своите чувства. Винаги, дори саможертвено, е помагала на Тони, когато той е търсил съвет, когато се е чувствал нещастен в другите си връзки. Дори го бе запознала със свои приятелки с надеждата той да се влюби в някоя от тях. Но всичко това не се увенчаваше с успех. Като че ли някаква невидима сила не е позволявала той да се влюби в някоя нейна приятелка. Всичко ги бе притегляло един към друг.

Сега тези неща не озадачаваха само Надя, а и Тони. Той също лежеше на леглото си с поглед отправен към тавана. Спомни си за редицата случайни срещи между него и Надя. Толкова често се бяха засичали на всевъзможни места. Започна да се обвинява, че не е разбрал знаците на съдбата. Сега му изглеждаше смешна заблудата, в която е бил изпаднал. Любимата е била толкова близо до него, а той се впускаше да търси любовта там където я няма. Спомни си как до сега не е одобрявал нито едно от гаджетата на Надя. Явно сърцето, което притръпваше от гняв, е подсказвало какви са истинските му чувства към това момиче.

И двамата заспаха в очакване на новия ден, в който имаха чувство, че живота ще започне от начало.

Започнаха най-добрите дни от живота на Надя и Тони. Техните приятели ги смятаха за най-сладката двойка. Държаха се за ръце винаги, постоянно си поднасяха изненади, всеки ден бяха заедно... Не можеха да се оплачат от живота, защото плаваха в море от любов и нищо не можеше да ги раздели.

Зори забрави за любовта си. Сърце не ѝ даваше да раздели двамата влюбени.

         

Ваша искрена,

Мария Николова