Една невинна роля





Надя свали бавно телефона от ухото си. Скоро не беше чувала този глас. Току-що беше приключила разговор с Камен. Бяха се разделили преди месец и тя самата не знаеше каква е причината. Сякаш любовта помежду им внезапно се бе изпарила и те стигнаха до решението, че е по-добре да се разделят и да се опитат да бъдат приятели. Сега Камен имаше ново гадже и искаше да го представи на Надя. Дали това имаше за цел да провери чувствата на Надя или просто Камен търсеше одобрение за избора си на половинка?
Когато Надя чу причината за обаждането му, нещо започна да я задушава вътрешно. Нима той толкова бързо успя да я замени с някоя друга? Тя дали е също толкова нежна и добра, колкото нея? Тези мисли я нараняваха, затова реши да не остане по-назад и обеща на Камен, че и тя ще доведе някого. Ами сега? В момента тя не излизаше с никой. Надяваше се за три дни, колкото оставаха до въпросната среща, да намери момче, което да представи на Камен. Бившето й гадже не трябваше да разбира, че тя страда по него сама.
Надя реши да се поразходи. Още на излизане от блока се натъкна на едно момче, Ники, което отдавна я харесваше. Тя не му обръщаше внимание, затова той стоеше настрана и не разкриваше чувствата си. Поздравиха се с кимване на глава и продължиха по пътя си. Изведнъж ѝ дойде гениалната идея, че може да представи Ники като свое гадже пред Камен. Надя се обърна и с няколко крачки настигна отминаващото момче:
-  Здравей отново! Може ли... – в този момент момчето се обърна. Надя за първи път откакто го познаваше забеляза колко е привлекателен. Красиви сини очи я пронизаха, а чаровната му усмивка можеше да разтопи всяко момиче.
-  Да, Наде, кажи – отговори ведро младежа. Радваше се, че тя го е заговорила.
-  Чудих се – Надя започна привидно уверено, но вътрешно щеше да се пръсне от напрежение – имаш ли малко свободно време?
-  Да, защо не. За красиво момиче винаги се намира време. Какво имаш в предвид?
-  Ами ако искаш да пийнем по нещо в кафето отсреща. – Надя се усмихна доволно. Стана й приятно от факта, че освен красив, Ники беше и мил.
Двамата се запътиха към близкото кафене. Ники отвори вратата на Надя и я остави сама да избере на коя маса да седнат. “Истински кавалер” – помисли момичето. След като се настаниха и поръчаха, започнаха да си говорят.
-  Ники, отколко години сме съседи, а не се познаваме истински – започна Надя.
-  Да, това не е ли интересно? Не знаем нищо един за друг. 
-  Но да споделяш с някой непознат не е ли по-леко.
-  Така е. Мисля, че съм добър слушател... Усещам, че нещо ти тежи. Да не би-и... някое гадже да те е ядосало?
-  Ще ти го кажа направо – Надя започна да разказва. – С момче е свързано, да. Днес ми се обади бившия и...
-  Иска пак да се съберете? – Ники се опита да налучка проблема.
-  Не ме прекъсвай, моля те! Иска да ме запознае с новата си приятелка. И... искам една услуга от теб – момичето погледна с най-миловидния поглед, на който е способна. Тя знаеше, че Ники изпитва симпатии към нея и сега можеше идеално да се възползва от това.
-  Можеш да разчиташ на мен, съседке!
-  Добър актьор ли си?
-  Не знам, но... какво общо има това?
-  Много общо има. Трябва да изиграеш една роля – на... мое гадже. Какво ще кажеш? – Надя попита интусиазирано.
-  Това е трудно, но би трябвало да се справя. Кога трябва да стане това нещо?
-  Радвам се, че се съгласи Никинце – след това мило обръщение, в изблик на радост, Надя докосна с устни бузата на Ники. Момчето остана като треснато. Това беше най-вълнуващата целувка, която беше получавал до сега. Толкова спонтанна и същевременно нежна. Все пак той мечтаеше за това момиче от доста време и мечтата му беше напът да се сбъдне.
Разбраха се за часа и мястото на срещата, поговориха още малко на общи теми и станаха от кафето. Разделиха се и всеки си тръгна по пътя. Надя се прибра вкъщи усмихната, защото е постигнала целта си и има с кого да отиде на срещата с Камен и гаджето му.
Минаха три дни и дойде време за срещата. Ники чакаше Надя пред входа й. Той беше облечен с дънки и тениска. Този стил определено отиваше на високата му и стройна фигура. Но Надя не забеляза колко добре изглежда момчето, защото единствената ѝ мисъл беше как ще реагира Камен като я види. По пътя си говореха как трябва да се държат, за да няма съмнение, че са гаджета. Както вървяха Ники изведнъж прегърна и целуна Надя нежно по бузката:
-  Какво беше това? – попита Надя изненадана.
-  Е, нали трябва така да се държим.
-  Ох, да, но...така изведнъж го направи, че се стреснах.
-  Аз да ти го върна. И ти ме цунка така там в кафето....
-  Ааа, кой те е излъгал? Не помня такова нещо – момичето се изплези закачливо. На Ники му идеше да я изпапка.
Продължиха да си вървят из пътя като се базикаха един с друг. Когато в далечината видяха Камен и Ели, приятелката му, се хванаха за ръка.
Срещата минаваше добре. Ели изглеждаше много приятно момиче. Надя, въпреки началната си нагласа, подкрепяше избора на Камен. Но като че ли Камен бе този, който ревнуваше Надя от новия ѝ приятел. И това бе разбираемо за всеки, който гледа от страни. Ники беше много по-привлекателен, по-магнетичен, по-умен от Камен. На няколко пъти Камен се опита да се заяде с Ники и Ели трябваше да го успокоява. Въпреки че се бяха разбрали само на целувки по бузата, Ники си позволи да целуне Надя по устните. Но тя нямаше нищо против. Стана ѝ доста приятно да потъва в прегръдките на своя съсед и да го усеща до себе си.
Накрая нервите на Камен не издържаха при тази гледка и той помоли Ели да си тръгнат по-рано. В кафенето, на едно много удобно сепаре останаха само Надя и Ники.
-  Определено знаеш как да накараш някой да ревнува! – започна Ники.
-  А ти изигра идеално ролята си. Възхищавам ти се! Добър актьор ще излезе от теб, не мислиш ли?
-  Мила, това не беше само роля....
-  Ми...?
-  Не ти ли беше приятно? Не си ли прекарахме чудесно тази вечер?
-  Беше ми приятно да видя сцените на ревност на Камен.
-  Само това ли ти хареса – казвайки това, Ники наклони глава към Надя и я целуна страстно. Момичето не виждаше смисъл да казва каквото и да било. Усещаше устните на Ники и нищо друго не й трябваше, за да бъде щастлива.
След този ден, започна една много красива връзка между Надя и Ники. След години те се ожениха и често си спомняха със смях откъде започна всичко - от една невинна “роля”, която събра техните сърцата.


Ваша Мария Николова


Коментари

  1. Разказът е страхотен.Аз се усмихвах през цялото време ,защото знаех ,че така ще стане...Всъщност нещата от животът не са толкова сложни-ние ги правим такива.Дано има повече такива ситуации за да се намерят сродните души във времето и да знаят че който търси -намира

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар