Сънища

С

илвия се събуди посред нощ. Защо ли вече втора вечер сънуваше един и същ човек? От доста време не беше се чувала с Петър – момчето, което посещаваше сънищата ѝ. Явно той сега ѝ липсваше. Не бяха нищо повече от добри приятели, а светлината, в която го сънуваше беше доста странна. Това не бяха обикновени съновидения. Тя беше в неговите прегръдки, целуваше устните му, той я докосваше нежно и я любеше с огромна страст. Всичко ѝ се струваше толкова реално. От доста време Силвия нямаше гадже. Беше много заета в работата и с този факт опитваше да си обясни еротичните сънища. Унесена в мислите си, скоро тя отново заспа. Когато отвори очи беше 7 часа. Трябваше да стане за работа, колкото и да не ѝ се искаше. Погълната от забързаното си ежедневие, забрави за Петър и за интересните сънища.

           

С

лед няколко дни на Сиси ѝ предстоеше повишение и по този повод от фирмата бяха организирали коктейл. Дойде дългоочакваният петък. Силвия беше много развълнувана от  това, че най-после е успяла да се добере до желаната позиция – главен редактор на списание “Мода и стил”. След като похапнаха и пийнаха на коктейла, тя и нейните приятелки от младия екип на списанието се запътиха към най-нашумялата дискотека в града. Един път в седмицата си позволяваха да разпуснат, да лудуват сякаш са на 16 години. Още ги биваше на дансинга. Малките, наклепани с грим, госпожички не можеха да им стъпят на малкия пръст. Много често момчета, ненавършили 20 години ,сваляха Сиси. Тя нямаше нищо против, дори се чувстваше поласкана.

            Тази вечер, обаче, Силвия се засече с приятеля, който сънуваше напоследък. Излязоха пред дискотеката, защото имаха доста да си поприказват. Не бяха се виждали от известно време. След като всеки разказа накратко какво е правил през последните няколко месеца, настъпи мълчание. Сиси разцепи тишината:

-        Знаеш ли, вече не издържам!

-        В какъв смисъл? – попита заинтригуван Петър.

-        Имаш ли си гадже? – неочаквано Силвия изстреля този въпрос.

-        Нямам, ама защо питаш?

-        И аз нямам.

-        Е, и? Нищо ново не казваш.

-        Ах, ти... това беше гадно!

-        Та, що не издържаш? Гадно ти е без гадже?

-        Не, точно – тя започна да звучи тайнствено и леко се приближи към Пешо.

-        Ами? Странна ми се струваш. Какво пи тая вечер?

-    Шт! – Сиси сложи пръст на неговите устни. – Напълно съм си добре. Само че... от известно време... изпитвам нужда... да направя това...

Силвия наклони главата си към Петър, за да го целуне, но той я изпревари. Преди всичко той беше досетлив. Целувката беше продължителна. След като свършиха да се целуват се погледнаха дълбоко в очите. От толкова време се познаваха, а чак сега усетиха страстта и привличането помежду си.

-        Та от какво изпитваш нужда? – гласът на Петър накара Сиси да се върне към действителността.

-        Не се прави на глупак! Изпитвам нужда да си поговоря с теб, а сега пък имам нужда да потанцувам с някой като теб.

-        Като мен? Та аз къв съм?

-        Секси си! – Силвия го хвана за ръката и влязоха вътре.

Танцуваха доста време, но не се целунаха пак. Накрая Петър си тръгна по-рано, защото беше дошъл с по-малката си сестра, която беше на 17 години. А когато Сиси се върна вкъщи, беше много изморена и главата я болеше от алкохола, който беше изпила. Този път нищо не сънува. Беше се осъществила мечтата от сънищата ѝ.

Н

а другия ден Петър ѝ се обади и се разбраха да се видят. Тя се съгласи. Нали и без това беше събота и нямаше кой знае каква работа. Спомни си за целувката от предишната вечер и това веднага предизвика усмивка у нея. Силвия не очакваше нищо от тази среща. Просто щяха да си полафат, както в доброто старо време.

Така и стана. Седнаха в едно кафене и разказваха разпалено за живота си. След като платиха сметката, решиха да продължат с разговорите на пейка в близкия парк. Седейки там, сами сред природата, нещо ги накара да се доближат един до друг и да докоснат устните си. Започнаха да се държат като влюбени тинейджъри, които се криеха от всички. Целуваха се и докосваха страстно. Това продължи, докато една сърдита баба, която си разхождаше кучето в парка, не ги прикъсна с думите: “Засрамете се, как може такова нещо! На обществено място сте!”. Това вместо да предизвика смущение в Петър и Силвия, ги разсмя. Смееха се на себе си. И двамата не бяха се държали толкова детински от доста време.

-        И сега какво? – попита Сиси след като спря да се смее.

-        Как какво?

-        Какви ги вършим?

-        Да ти отговора ли честно?

-        Да, разбира се! Ние винаги сме били честни един към друг! – каза Силвия с гордост.

-        Ами, и аз не знам какви ги вършим.

-        Аз, по-добре да си тръгвам.

-        Както решиш. Ще те изпратя.

Петър закара Силвия до дома ѝ. Когато пристигнаха, той стана и ѝ отвори вратата. Сиси го целуна за довиждане. Обърна му гръб и направи няколко крачки към входа на блока, след което се върна пак назад:

-   Няма ли да се качиш? Имам проблем с компютъра. Май е вирус нещо. И ще ми трябва помощ от специалист.

-        О, веднага се притичвам на помощ. Познаваш ме.

Качиха се горе. Петър погледна компютъра, докато Силвия отиде да се преоблече:

-        То... май нищо му няма. Какво ще кажеш? – отбеляза Петър.

-        Не този компютър. Тук в спалнята имам друг.

-        Уау! Как ли изглежда той?

-        Ела, да се убедиш, че има нужда от поправка.

-      Облечена ли си? – попита той от учтивост, макар че предпочиташе приятелката му да е гола.

-        Ела и виж, де!

Силвия стоеше по хавлия в спалнята. Когато Петър влезе в стаята, тя мина покрай него на път за банята и съблече “дрехата” си. Той гледаше съблазнителния гръб и малкото дупе на тази вълнуваща жена. Започна да шурти вода от душа. Това беше идеална възможност за Петър да бъде със Сиси. Последва я във банята. Водата течеше и течеше, а двамата се отдадоха на страстта си един към друг. Желание, което бяха потискали дълги години...

К

огато Силвия се събуди, до нея лежеше вече будния Петър. Тя се протегна с видимо задоволство и отправи страстен поглед към мъжа в леглото ѝ.

-        Отдавна ли си буден?

-        Не, от скоро, но се наслаждавах на твоята красота.

-        Брей, не знаех, че си романтичен!

-        Много неща не си знаела за мен до сега. Но честно ти казвам и цял живот няма да ми стигне да ти се насладя.

-        Подмазвач! – Силвия докосна закачливо нослето на Петър.

-        Не ми ли вярваш!

-        Не знам, дали да ти вярвам? Трябва ли да ти вярвам?

-        Да, разбира се! Искаш ли доказателство, че трябва да ми вярваш?

-        Добре! Чакам за доказателство!

-        Тогава ставай и се обличай да те вода на едно място! – каза твърдо Петър.

-        Кое място?

-        Е, сега, тайна! Ти пък искаш всичко да знаеш!

Набързо се приготвиха за излизане. С изненада Силвия отбеляза, че са прекарали почти едно денонощие заедно. Срещата им беше в четири следобяд предишния ден, а сега вече беше 12 на обяд на другия ден. Бяха прекарали бурна нощ. Когато излязоха, Петър я заведе до един бижутерски магазин, където я помоли да си избере годежен пръстен. Въпреки изненадата от неочакваното предложение за брак, Силвия бързо се окопити и направи своя избор. За първи път в живота си тя взе такова важно решение, без да се замисля и въобще не съжали. Значи все пак и Петър е имал романтично влечение към нея. Трябвало е само за момент да се отделят от забързаното ежедневие и да помислят затова колко са си нужни и какво точно значи тяхното приятелство.

П

онякога, за да ни помогнат когато сме заблудени, се появяват сънищата. Те помогнаха на Силвия да осъзнае към кой точно да насочи чувствата си – този поток от красиви усещания и желания, който не подлежи на разума. Доверите се на себе си и помислете, дали пък не може да намерите любовта в лицето на някой ваш приятел, на някой, който ви цени като човек и е готов да ви помогне в трудности. Не се отчайвате, когато ви застигне самотата. Любовта се крие много по-близко, отколкото предполагате!

Ваша Мария Николова